София ще има нова управленска структура, която влиза в сила от 1 февруари 2026 г. Реформата на кмета Васил Терзиев, одобрена от общинския съвет през декември 2025 г., въвежда нов модел с ясно разпределени правомощия, отговорности и контрол, който пряко влияе върху планирането, строителството и развитието на града. Основен акцент е подреждането на администрацията, за да бъде ясно кой взема решения, кой носи отговорност и кой контролира изпълнението, съобщиха от Столична община.
Новата структура не увеличава администрацията. Тя преразпределя съществуващия ресурс, за да разреши дългогодишни проблеми, свързани с хаотичното застрояване, натиска върху кварталите, недостатъците в сигурността, периодичната грижа за културното наследство и липсата на дългосрочна визия за неговото опазване.
В продължение на повече от десет години управлението на София се е основавало на модел, при който решенията се вземат законосъобразно, но изолирано. Отделни планове, проекти и разрешения – без анализ на кумулативния ефект върху кварталите, трафика, зелените площи и публичната инфраструктура.
Резултатите са очевидни за всеки: квартали, които документално са изцяло застроени, но реално предстои да приемат нови сгради; недостатъци в тротоарите, детските градини и канализацията в райони с интензивно строителство; инфраструктура, която се изгражда постфактум и най-често за сметка на инвеститорите, което създава сериозни различия в данните и проблеми с поддръжката; усещане за неравно и несправедливо третиране – едни проекти се движат бързо, докато други се бавят с години.
Новата структура слага край на тези практики и поставя основите на по-ефективно управление, отговарящо на нуждите на гражданите и развиващата се София.
Една от най-дългоочакваните промени е създаването на направление „Градско планиране и развитие“, ръководено от нов заместник-кмет. В него се обединяват устройственото и инфраструктурното планиране, контролът върху инвестиционното проектиране и строителството, градската среда и културното наследство. Това ще позволи координирани решения и достигане на баланс между застрояване, инфраструктура, зелени площи и публична среда.
Новото направление създава условия за плавен преход към по-цялостни устройствени планове и по-малко частични изменения за индивидуални имоти.
Контролът върху строителния процес ще бъде усилен на всички етапи – от разрешението за строеж до въвеждането в експлоатация, с акцент върху паркирането и озеленяването. В инфраструктурната сфера ще се работи за синхронизиране на данните за подземната мрежа и по-добро планиране на нейното изграждане и поддръжка. За значимите публични пространства и сгради ще се залага на проектиране чрез конкурси и публично обсъдени задания. В областта на културното наследство подходът се измества към сътрудничество със собствениците и по-достъпна публична информация за паметниците на културата.
Част от реформата е и ясно институционално разграничение между политическата и експертната отговорност в градоустройството. Заместник-кметът по „Градско планиране и развитие“ носи политическата отговорност за визията, приоритетите и координацията между секторите, докато главният архитект запазва експертните си функции по Закона за устройство на територията – издаване на разрешения за строеж, контрол върху строителството и изразяване на становища относно устройството на територията.
Така главният архитект вече няма да бъде натоварван с политически очаквания и да се превръща в властова фигура – порочна практика, която се е наложила като изключение в София, за разлика от правилата в други български и европейски градове.
Направление „Градско планиране и развитие“ ще се ръководи от Любо Георгиев – архитект и експерт по устойчиво градско развитие, познат на гражданите като един от основателите на инициативата „Екипът на София“. Неговата професионална кариера е свързана с дългосрочното планиране на града, работа с данни и превръщането на сложните градски процеси в разбираеми решения за хората.
Като заместник-кмет той ще отговаря за стратегическата координация на градското планиране, контрола върху застрояването и развитието на градската среда, с акцент върху активната роля на общината и публичността на решенията.
В София има над 1400 недвижими културни ценности. За много от тях липсват пълни, актуални и дигитални данни. Това води до закъснели реакции, рушащи се сгради и загуба на памет и идентичност.
С новата структура културното наследство става част от градското планиране, а не отделен проблем. Създават се условия за пълна, дигитална и публична база данни за обектите; за по-ранна намеса при риск от разрушаване; за интегриране на културните ценности в развитието на града, вместо те да бъдат пречка или формалност.
Обединяването на културата и туризма в едно направление цели по-добро използване на културния потенциал на София. Досега тези политики често се развиваха паралелно, без обща стратегия. Новият модел позволява културните събития, инфраструктурата и туристическият облик на града да се планират заедно – като инструмент за устойчиво развитие и международно позициониране.
Образованието се обособява като самостоятелен ресор, отразявайки значимостта на политиките за децата и младите хора в София. Приоритет са предучилищното образование и грижата за децата, където недостигът на места години наред беше един от най-сериозните проблеми за семействата. През 2025 г. в столицата бяха разкрити 1 464 нови места в детските градини, като недостигът беше намален с над 15% – от 10 200 неприети деца през 2024 г. до 8 800 през 2025 г. За първите две години от мандата общият брой на новоразкритите места достигна близо 2 468, чрез изграждането и разширяването на детски заведения в райони с най-голяма нужда.
Нов заместник-кмет по сигурността ще дава разрешения за митинги и протести. Структурната промяна създава условия за по-добро планиране, по-точно насочване на ресурсите и устойчиви решения. Тя стъпва на първата цялостна стратегия на Столична община за справяне с недостига на места в детските ясли и градини, предлагаща системен подход, базиран на данни, прогнози и реални нужди, с цел пълно покритие на потребностите до 2027 г.
Ресорът ще бъде ръководен от Десислава Желязкова, досегашен директор на дирекция „Образование“, което гарантира приемственост и експертност в управлението на една от най-чувствителните публични политики.
Създаването на направление „Сигурност“ с ресорен заместник-кмет отговаря на реалността на София като град на масови протести и висока гражданска активност. Преди това дейностите по сигурност и превенция бяха разпокъсани, което затрудняваше реакциите при масови събития.
Направлението ще бъде ръководено от Лъчезар Милушев – дългогодишен експерт по сигурността с опит в МВР и стратегическото планиране. Неговият професионален опит е насочен към координацията между институциите и управлението на сложни ситуации в реално време.
Нововъведенията включват хоризонтална координация между общинските направления, оперативно взаимодействие с МВР и ясно поемане на управленската отговорност за сигурността в града.
Нова структура не предвижда увеличаване на служителите. Общата численост остава непроменена, а преходът ще се извърши с минимални съкращения, предимно в дирекция „Общински приходи“, благодарение на дигитализацията на процесите. Освободеният ресурс ще бъде пренасочен към направления с най-голямо натоварване.
София днес не е градът от преди 10 или 20 години. Рекорден трафик и нарастващи проблеми изискват нов управленски модел. Новата структура не решава всички проблеми, но създава рамка за стабилна реформа.