След големите прегрешения на известните личности у нас в класацията попадат и кражбите, извършени в детството и тинейджърските им години – от жълти стотинки до обир на склад. Така може да се опише бурното време на любимото ни поколение, което днес с усмивка разказва историите от миналото.
Милица Гладнишка – обичаната актриса и джаз певица – продължава да разказва смешната случка, свързана със взимане на пари от чуждо портмоне. И то не от кого да е, а от собствената ѝ възпитателка.
„Когато посещавах уроци по английски при Кети Киселова и плащах по 5 лева – толкова струваше урокът – тя ги прибираше в портмонето си. Когато излизаше, аз ги изваждах. Направих го само веднъж. Иначе съм взимала вестници и хляб. Хляба го изяждах още на опашката, така че нямаше как да ме хванат“, разказва 49-годишната комедийна звезда.
По-забавна и с по-голямо неприятност в детските си години е историята на Сашо Кадиев – синът на Катето Евро.
„Когато бях много малък, отсреща срещу блока ни имаше супермаркет в Лозенец. Беше в самото начало на 90-те години, тъкмо беше дошла демокрацията и продаваха дъвки „Турбо“. Един мой приятел, по-голям от мен с 4–5 години, ми каза, че ще влезем в склада и ще откраднем дъвки. Влязохме през едно малко прозорче и паднахме долу – огромен склад. Знаете ли какво стана? Той открадна дъвки, а аз взех сол, олио, черен пипер и цигари на баба ми“, разказва водещият.
Малкият Сашо се прибира вкъщи с чувал от брезент на гърба и гордо се хвали на баба си. Последствията не закъсняват – баща му го наказва строго, след което връщат откраднатото в магазина. Историята става известна едва 35 години по-късно.
Има и звезди, които са взимали „по-безопасно“.
„Крадях по 40 стотинки от портмонето на майка ми, за да си купя дъвки – не ми даваха достатъчно“, признава певицата Ваня Щерева. Строгото възпитание обаче си казва думата.
„И аз взимах тайно от джобовете на брат ми – от парите, които му събираха, защото беше малък“, добавя дъщеря ѝ Мила Роберт.
Някои кражби имат и по-сериозно обяснение. Такъв е случаят с актьора Иво Аръков.
„На 12-годишна възраст започнах да усещам, че у дома нещата не вървят добре. Вместо да стоя безучастен, исках да помогна. Какво можеш да правиш на 12 години? Предимно глупости. Крадяхме желязо и го предавахме“, разказва той.
Подобен път има и звездата на Народния театър „Иван Вазов“ Захари Бахаров. Израснал в добро семейство в централната част на София, в пубертета се сблъсква с типични за възрастта изкушения. В свои разкази признава как с приятели крадели домашен мед, който после продавали на двойна цена, а парите отивали за глезотии – най-вече за популярни електронни игри.
За разлика от брат си Явор Бахаров, Захари успява да се измъкне от грешния път и до днес остава „добрият наследник“ в семейството.