Демет Доган, известна като Деми, предизвика вълна от реакция в социалните мрежи.
Причината не е свързана с баща ѝ Ахмед Доган или скандалите около него, а с изображения от снимачната площадка на новия български сериал „Дъждът оставя следи“, на които тя позира с макет на отрязана ръка – част от зловеща сцена в криминалната драма.
Снимките на сериала започнаха в началото на декември и се изпълняват с пълна сила. Сериалът, вдъхновен от едноименния роман на Александър Чобанов, ще потопи зрителите в мрачната дълбочина на престъпление, извършено в Рилския манастир, и вече се очертава като една от най-привлекателните български продукции за годината. Проектът е дело на утвърдените режисьори Кристина Грозева и Петър Вълчанов, а музиката е композирана от маестро Максим Ешкенази.
В главните роли са Герасим Георгиев – Геро и Христина Джурова, а сред актьорския състав се включват Ана Пападопулу, Марин Янев, Георги Иванов, Стефан Къшев, Йордан Биков и Васил Панов.
Демет Доган е част от екипа зад кулисите на криминалната продукция, като активно използва социалните мрежи, за да демонстрира работата си и да предлага услугите си като професионален гримьор. От близки до нея е известно, че тя полага усилия да отдели професионалната си кариера от скандалното наследство на семейството. В продължение на години тя се стреми да бъде оценявана заради уменията и труда си, а не заради фамилното си име, като избягва да споменава чия дъщеря е, за да не трупа негативи около баща си.
Това желание я отличава от брат ѝ Демир, който, според запознати, не се колебае да се възползва от финансовите облаги на семейството и води луксозен живот.
Демет притежава значителен опит в киното и телевизията, работила е като гримьор по сериалите „Майките“, „Пътят на честта“ и много други продукции. В „Дъждът оставя следи“ нейното участие е от особено значение, тъй като гримът играе ключова роля в създаването на напрегнатата и мрачна криминална атмосфера на сериала.
Демет Доган е дъщеря на Ахмед Доган от брака му с Ширин Карнобатлъ, която е актриса по образование.
