Пчеларските интервенции не отговарят на нуждите на сектора и е необходимо да бъдат преразгледани, за да съответстват на новата политическа и икономическа среда, след задълбочен анализ на изискванията на индустрията. Това обявиха от Пчеларското сдружение в Бургас в отговор на запитване от Министерството на земеделието относно бъдещите интервенции в рамките на Обща селскостопанска политика след 2027 година.
Освен това, включването на пчелния мед в Закона за храните предизвиква сериозно безпокойство сред пчеларите. Производителите смятат, че такова решение не е оптимално и може да доведе до редица проблеми за бизнеса.
Според пчеларите, пчелният мед не е хранителен продукт от животински произход, поради което включването му в проект за наредба за директни доставки на малки количества животински продукти се разглежда като грешка. Настоящият проект е в етап на обществена консултация и все още не е подложен на обществено обсъждане. Според пчеларите, наредбата не отчита особеностите на продукта и създава ненужни административни тежести, особено за по-малките и средни стопанства.
Организацията предлага изготвянето на отделна наредба към Закона за пчеларството, което би обхванало всички пчелни продукти – мед, прашец, млечице, восък, прополис и пчелна отрова. Специфичният закон за този сектор би определил основните правила.
Представителите на Националния браншови пчеларски съюз подчертават, че текстовете, касаещи пчеларството, трябва да бъдат напълно преработени, за да се осигури пълна свобода за продажба на продукцията. Тези продажби включват директни продажби на крайни потребители и търговия в търговски обекти, вкл. големи вериги.
Основните въпроси, които пчеларите отправят към държавата, са дали съществуващото законодателство отговаря на европейските стандарти и какво е реалното положение на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите настояват за анализ на проби мед от водещи европейски лаборатории и иска информация за позицията на България в този контекст. Друг важен въпрос е защо пчеларите не проявяват интерес да кандидатстват по съществуващите интервенции.
Ограниченията върху директните продажби са проблем за българските производители. Проектът за лимит от 2000 кг мед и пчелни продукти годишно предизвиква недоволство, като Националният браншови пчеларски съюз смята, че този праг е необоснован и незаконен.
Според последния аграрен доклад, средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед, а средният размер на стопанствата е около 150 пчелни семейства. Това означава, че прагът от 2000 кг се може да се достигне само с около 100 семейства, което е по-малко от средното за страната.
Липсва ясна дефиниция за „първично обработен мед“, което дава възможност за различни интерпетации и създава правна несигурност. Освен това, в проекта на наредбата не са включени изисквания и за мед във восъчна пита, което прави продажбата на такъв продукт практически невъзможна.
Спорът за забраната на продажби в търговските вериги също е значим. Според представителите на НБПС, тя е незаконосъобразна, тъй като няма ясна дефиниция за „търговска верига“. Изключването на пчеларите от такава възможност ограничава тяхния пазар и дава предимство на преработвателите и вноса от чужбина.
Представители на сектора настояват, че основната и най-важна стъпка преди всякакви изменения е създаването на обективна представа за състоянието на сектора, след което на база достоверна информация могат да се формулират ясни цели и дългосрочна стратегия за развитие на пчеларството до 2034 година.