Дъщерята на Гала, Мари, избра последния ден на 2025 година, за да обяви голяма новина. На 31 декември шеговито написа в социалните мрежи, че коремът ѝ не е от сарми, а е на път бебе номер 2. Закачката си има логично обяснение: преди година, при първата ѝ бременност, клюкарски сайтове писаха как досега доста е напълняла, прекалявайки с хапването на сарми, но така и не предположиха, че Мари чака бебе. Сега тя изпревари подобни публикации. Мари и щастливият татко Константин, син на Деляна Маринова – Джуджи, ще станат за втори път родители в началото на лятото. Спазили са и поверието да не съобщават за бебе номер две три месеца, дори на най-близките си.
Бременността е планирана. Винаги съм си представяла, че разликата във възрастта на децата ми ще е малка, и много исках да ми се случи. Заради всичко, което преживях след първата ми бременност, не бях сигурна как точно ще станат нещата, но те се подредиха по най-добрия начин.
Направих видео, вдъхновено от наш любим герой в сериал. Доста се постарах, за да изглежда като част от филма. Явно съм се справила добре, защото в първия момент той въобще не разбра, че съм авторът на видеото, и ме попита: Аз как не съм гледал този епизод?, но като научи, че ще става баща за втори път, се просълзи.
Да, така е. Въобще не ми разбират изненадите. Но на мен никога не ми е хрумвало, че хората не четат какво пише на дрешките на децата. Освен това винаги като дойдат вкъщи гости, Лора е център на вниманието. Радват й се, коментират как е облечена, с каква страхотна рокля е. Затова прецених, че най-логичното нещо, което мога да направя, е да напиша новината върху блузката на моята дъщеря. Но нито мама, нито Стефан, нито баща ми обърнаха внимание. В интерес на истината, мама може би погледна, но тя пък чете с очила, които в този момент просто не си беше сложила.
Страховете са валидни за всички, които се сблъскват с тази диагноза. За съжаление, това са много хора в целия свят.
Поглеждайки във времето назад, си мисля, че всичко беше благословия, защото нещата се подредиха така, че да доведат до това днес да съм здрава. В противен случай дори нямаше да знам за тумора. Всяко зло за добро. Благодарение на случилото се откриха образуванието и го премахнаха.
Следя състоянието си в България. Лекарите казват, че всичко е наред, а и аз се чувствам добре. Пожелавам си това да продължи да е така и занапред.
Надявам се, че не е. Има живот и след рака и това е просто препятствие, през което човек преминава.
Мен ме следи един прекрасен лекар – доктор Панова. Тя ми даде опция да избера няколко места, където да родя, но до този момент има доста време. По тази причина още не съм избрала болница. Но мога да споделя, че едно от най-важните неща за нас с Константин е той да може да присъства на раждането. Константин беше до мен, когато Лора се появи на бял свят. Дори сам преряза пъпната й връв и каза, че това е най-великото му преживяване. А и фактът, че беше до мен, направи този момент в пъти по-вълшебен. Много се надяваме да имаме възможност отново да ни се случи и това ще бъде определящ фактор при избора ни на болница.
Върховен. Но не съм изненадана. Той е изключително всеотдаен. Прекарва огромна част от времето си с Лора. Знаете, че когато отидох за операцията в Германия, дъщеря ни беше само на месец. Той тогава една седмица я гледа самичък.
Мама и Джуджи се познават още преди ние с Тини да се родим. След това в продължение на няколко години имат период, в който не се виждат и чуват. Но не защото вече не са приятелки, а просто така са се случили нещата. Това е един от най-натоварените работни периоди на мама. А тя по принцип не е и по излизанията. Но си спомням как отивахме с родителите ми на вечеря в заведение и там се засякохме с Джуджи. След това отново мама и Джуджи започнаха да се виждат, а ние с Тини се запознахме на Нова година. Като се прибрах вкъщи, обявих, че един ден ще се омъжа за него. Още като ученичка с Тини станахме гаджета. В началото всичко между нас беше някак по детски. Дори ми е трудно да го опиша точно като любов. По-скоро беше някакъв трепет, вълнение. И малко по малко прерасна в любов, която постоянно продължава да расте.
Не сме против брака. Не сме от хората, които не вярват в тази институция и смятат, че като подпишат, ще им се развалят отношенията. Просто искаме да ни се случи в момент, в който го почувстваме. Не толкова да узаконим, а да отпразнуваме онова, което имаме. Но в момента за мен по-скоро е притеснение заради голямата организация, която предстои, и затова бих искала да ми се случи, когато ми е леко и спокойно на душата. И да е само празник. Защото смятам, че взаимоотношенията ни го заслужават.