Пчеларските интервенции не отговорят адекватно на нуждите на сектора и се налага да бъдат преразгледани с оглед на новата политическа и икономическа обстановка, след задълбочен анализ на нуждите в този сектор. Това заявиха от Пчеларско сдружение Бургас в своя позиция по запитване от Министерството на земеделието относно интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
В същото време, включването на пчелния мед в обхвата на Закона за храните предизвиква сериозно безпокойство сред пчеларите. Те смятат, че това решение е нецелесъобразно и може да породи множество проблеми за сектора.
Според пчеларите, пчелният мед не е хранителен продукт от животински произход и следователно включването му в проекта на наредба за директни доставки на малки количества продукти не е правилно. Проектът е на обществена консултация, но не отразява спецификата на продукта и създава ненужни административни тежести, които ще засегнат основно малките и средните стопанства, подчертават от сдружението.
От организацията считат, че най-уместно би било създаването на отделна наредба, свързана със Закона за пчеларството, която да обхване всички пет пчелни продукта – мед, прашец, млечице, восък и прополис. Наличието на такъв закон би позволило формирането на важни правила за сектора.
Пчеларите не могат да бъдат смятани за оператори на храни по смисъла на Закона за храните, тъй като той не отчита спецификата на пчелните продукти и не отразява реалните отношения в сектора.
Производството на български пчелен мед намалява, а цената му нараства.
Повечето медопроизводители отчитат намаление на добивите с минимум една трета. Представителите на Националния браншови пчеларски съюз изтъкват, че текстовете, касаещи пчеларството, следва да бъдат напълно преработени, за да осигурят на пчеларите пълна свобода при продажбата на продукцията. Това включва директни продажби на потребители, продажба на опаковчици и търговия в обекти на дребно, вкл. големи търговски вериги.
Основните въпроси, поставени от пчеларите пред държавата, са дали действащото законодателство отговаря на европейските стандарти и какво е реалното място на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите настояват за анализ на компрометирани проби мед в водещи европейски лаборатории и за яснота относно позицията на България в този контекст. Друг важен въпрос е защо пчеларите не желаят да кандидатстват по наличните интервенции.
Ограниченията върху директните продажби оказват негативно влияние на българските производители на мед. Предложеното ограничение от 2000 кг годишно предизвиква недоволство в сектора. Според Националния браншови пчеларски съюз това ограничение е без основание, незаконосъобразно и не кореспондира с действителните производствени обеми.
Според данните от последния аграрен доклад, средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед, а средният размер на стопанството е около 150 семейства. Така лимитът от 2000 кг се постига вече при около 100 семейства, което е под средния размер на стопанствата и ограничава производителите без ясна причина.
В момента липсва дефиниция на термина „първично обработен мед“, което създава правна несигурност и различни интерпретации. Освен това, в проекта на наредбата няма изисквания за продажба на мед във восъчна пита, което прави такова предлагане невъзможно. Ситуацията е аналогична и с останалите пчелни продукти, което поставя под съмнение възможностите за тяхната реализация.
Друг значителен проблем е спорът относно забраната за продажба в търговските вериги. Според представителите на НБПС, тази забрана е незаконосъобразна поради липсата на ясна дефиниция за „търговска верига“ в българското законодателство. Изключването на пчеларите от тази възможност стеснява техния пазар и предимства на преработвателите и вноса от чужбина.
Представители на сектора подчертават, че първата и най-важна стъпка преди каквито и да било промени е изграждането на обективна представа за състоянието на сектора. Само на базата на надеждна информация могат да се формулират ясни цели и дългосрочна стратегия за развитието на пчеларството до 2034 година.