Пчеларските интервенции не отговарят на нуждите на сектора и трябва да бъдат преразгледани, за да съответстват на новата политическа и икономическа реалност, след задълбочен анализ на потребностите. Това заявиха от Пчеларско сдружение Бургас във връзка с запитване от Министерството на земеделието относно интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
В същото време, включването на пчелния мед в обхвата на Закона за храните поражда сериозни опасения сред пчеларите. Според фермерите, това решение е неправилно и може да доведе до много проблеми за сектора.
Пчеларите подчертават, че пчелният мед не е храна от животински произход и затова включването му в проект на Наредба за директни доставки на малки количества първични продукти от животински произход е недопустимо. Проектът все още не е публикуван за обществено обсъждане, но пчеларите смятат, че не отчита специфичността на продукта и създава ненужни административни тежести, които засягат малките и средни стопанства.
От организацията предлагат изготвянето на отделна наредба, която да обхваща всички пчелни продукти, включващи мед, прашец, млечице, восък, прополис и пчелна отрова. Наличието на план, който регулира сектора, е необходимо.
Представители на Националния браншови пчеларски съюз посочват, че текстовете, касаещи пчеларството, трябва да бъдат напълно преработени. Пчеларите трябва да имат свободата да продават своята продукция, вкл. чрез директни продажби на крайни потребители, търговия на опаковчици и търговия в обекти на дребно.
Основните въпроси, които пчеларите задават на държавата, са дали съществуващото законодателство отговаря на европейските стандарти и какво е реалното място на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите настояват за анализ на проби мед в европейски лаборатории и искат яснота относно позицията на България в този контекст. Друг важен въпрос е причината за нежеланието на пчеларите да кандидатстват по настоящите интервенции.
Ограниченията за директни продажби засягат веднага българските производители на мед. Препоръчаното ограничение от 2000 кг мед и пчелни продукти годишно е възприето като неоснователно и неотговарящо на реалните производствени обеми. Според последния аграрен доклад, средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед, а средният размер на стопанство е около 150 пчелни семейства. Прагът от 2000 кг може да се достигне при около 100 семейства, което е по-малко от средното стопанство.
В момента липсва определение за „първично обработен мед“, което води до правна несигурност. В проекта на наредбата отсъстват изисквания към продукти като мед във восъчна пита, което прави тяхната продажба невъзможна. Подобно е положението и с останалите пчелни продукти, описани в Закона за пчеларството, което поставя под риск тяхната реализация.
Още един сериозен проблем е забраната за продажба в търговските вериги. Според НБПС, това е незаконосъобразно, тъй като в българското законодателство няма ясна дефиниция за „търговска верига“. Изключването на пчеларите от продажби в търговските обекти намалява техния пазар и дава предимство на вноса от чужбина.
Секторът настоява, че първата стъпка преди всякакви промени е изграждането на обективна представа за състоянието на сектора. Само на базата на достоверна информация могат да се формулират ясни цели и дългосрочна стратегия за развитие на пчеларството до 2034 година.