Пчеларските интервенции не отговарят на нуждите на сектора и трябва да бъдат преразгледани, така че да съответстват на новата политическа и икономическа реалност. Това заявиха от Пчеларско сдружение Бургас в отговор на запитване от Министерството на земеделието относно интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
Междувременно, включването на пчелния мед в Закона за храните предизвиква значително притеснение сред пчеларите. Според фермерите това решение е неуместно и може да доведе до множество проблеми за сектора.
Според пчеларите, медът не е храна от животински произход и следователно включването му в Наредба за директни доставки на малки количества първични продукти и храни от животински произход представлява груба грешка. Проектът все още не е подложен на обществено обсъждане, но според пчеларите не отчита спецификата на продукта и създава ненужна административна тежест, която най-силно ще засегне малките и средните стопанства.
От организацията предлагат създаването на отделна наредба към Закона за пчеларството, която да обхване всичките пет пчелни продукта. Специален закон, регламентиращ този сектор, би формулирал основните правила.
Пчеларите не трябва да бъдат третирани като оператори на храни, а текущият закон не отразява спецификите на пчелните продукти и настоящите обществени отношения в сектора.
Производството на български мед намалява, а цените му растат. Много производители отчитат падане на добива с поне 1/3.
Представителите на Националния браншови пчеларски съюз смятат, че текстовете, касаещи пчеларството, трябва да бъдат напълно преработени и пчеларите да имат свобода да продават продукцията си. Това включва директни продажби на крайни потребители, опаковчици и търговия в обекти на дребно.
Основните въпроси, които пчеларите задават на държавата, са свързани с това дали действащото законодателство отговаря на европейските стандарти и каква е позицията на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите настояват за анализ на проблемни проби мед в водещи европейски лаборатории и за ясност относно позиционирането на България в това отношение. Друг важен въпрос касае причините за нежеланието на пчеларите да кандидатстват за съществуващите интервенции.
Ограниченията върху директните продажби засягат българските производители на мед, като изразяват недоволство от предложеното ограничение от 2000 кг мед и пчелни продукти годишно. Според Националния браншови пчеларски съюз, тази граница е без основание и не съответства на реалните производствени обеми.
Според последния аграрен доклад, средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед, а средният размер на стопанство е около 150 семейства. Това означава, че границата от 2000 кг се достига при около 100 семейства, което е под средния размер на стопанствата и ограничава мнозинството производители без видима причина.
Към момента няма дефиниция за „първично обработен мед“, което води до правна несигурност. Пчеларите посочват, че проектът на наредбата не включва изисквания към мед във восъчна пита и мед с восъчна пита, което затруднява тяхната продажба. Ситуацията е аналогична и за другите пчелни продукти.
Друг проблем е забраната за продажба в търговските вериги, която се счита за незаконосъобразна. Изключването на пчеларите от тази възможност намалява техния пазар и предимство надавя на преработвателите и вноса.
Представителите на сектора настояват, че основната стъпка преди каквито и да било промени е изграждането на реална и обективна представа за състоянието на сектора, върху която да се основават ясни цели и дългосрочна стратегия за развитие на пчеларството до 2034 година.