Пчеларските интервенции не отговарят на нуждите на сектора и следва да бъдат променени, за да съответстват на новата политическа и икономическа среда, след задълбочен анализ на изискванията в сектора. Това заявиха от Пчеларско сдружение Бургас в отговор на запитване от Министерството на земеделието относно интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
Същевременно, включването на пчелния мед в Закона за храните предизвиква сериозно безпокойство сред пчеларите. Според тях това е нецелесъобразно и може да предизвика редица проблеми за сектора.
Пчелният мед не е продукт от животински произход, затова включването му в Наредба за доставка на малки количества храни от животински произход се смята за сериозна грешка. Проектодокументът е на обществена консултация, но не отчита спецификата на продукта и създава излишни административни тежести за малките и средни стопанства, подчертават от сдружението.
От организацията предлагат изготвянето на отделна наредба към Закона за пчеларството, обхващаща петте пчелни продукта – мед, прашец, млечице, восък, прополис и пчелна отрова. Съществуването на специален закон, който регулира този сектор, означава, че в него следва да се опишат основните правила.
Пчеларите не трябва да се третират като оператори на храни според Закона за храните, който не отразява специфичността на пчелните продукти.
Добивът на български мед намалява, а цената му расте. Много производители отчитат спад в производството с минимум 1/3. Представителите на Националния браншови пчеларски съюз посочват, че текстовете, свързани с пчеларството, трябва да бъдат преработени напълно, за да осигурят пълна свобода на пчеларите за продажба на продукцията си, включително на крайни потребители и в търговски обекти.
Основните въпроси, поставени от пчеларите, са свързани с отговарянето на европейските стандарти и реалната позиция на българското пчеларство в европейската статистика. Производителите настояват за анализ на качеството на меда в водещи европейски лаборатории и за ясна информация относно мястото на България в този контекст. Друг важен въпрос е причините за нежеланието на пчеларите да кандидатстват по съществуващите интервенции.
Ограничението от 2000 кг мед и пчелни продукти годишно предизвиква сериозно недоволство сред производителите. Според Националния браншови пчеларски съюз, тази граница е неоправдана и не кореспондира с реалните производствени обеми.
Средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед, а средният размер на стопанство е около 150 пчелни семейства. Това означава, че прагът от 2000 кг се достига само при около 100 семейства, което е под средното за сектора. Така се ограничава възможността на много производители.
Към момента не съществува ясна дефиниция за „първично обработен мед“, което създава правна несигурност. Пчеларите отбелязват, че в проекта на наредбата липсват изисквания към продукти като мед във восъчна пита, което прави продажбата им практически невъзможна.
Спорът относно забраната за продажба в търговските вериги остава нерешен, като представителите на НБПС я определят като незаконосъобразна и неоснователна, тъй като няма ясна дефиниция за „търговска верига“. Ограничаването на пчеларите от тази възможност стеснява техния пазар и предимства на вносителите.
Пчеларите настояват, че първата стъпка преди всякакви промени е изграждането на реална представа за състоянието на сектора, след което на базата на точна информация могат да се формулират ясни цели и стратегии за развитие до 2034 година.