Пчеларските интервенции не удовлетворяват нуждите на сектора и е необходимо да бъдат преразгледани, за да отговарят на новата политическа и икономическа ситуация, след задълбочен анализ на потребностите. Това заявиха от Пчеларско сдружение Бургас в отговор на запитване от Министерството на земеделието относно интервенциите в новата Обща селскостопанска политика след 2027 година.
В същото време, включването на пчелния мед в Закона за храните предизвиква значителни опасения сред пчеларите. Фермерите смятат, че това решение е нецелесъобразно и може да породи множество проблеми.
Според пчеларите, медът не е продукт от животински произход и включването му в проект на наредба за директни доставки на малки количества първични продукти и храни от такъв тип се възприема като сериозна грешка. Проектът все още не е публикуван за обществено обсъждане, но не отразява спецификата на продукта и създава ненужни административни тежести, най-вече за малките и средните стопанства.
От организацията смятат, че е необходимо да се изготви отделна наредба към Закона за пчеларството, която да обхваща всичките пет пчелни продукта: мед, прашец, млечице, восък, прополис и пчелна отрова. Наличието на такъв закон означава, че именно в него трябва да се запишат основните правила.
Пчеларите не трябва да бъдат третираните като оператори на храни по Закона за храните, тъй като той не взема предвид спецификата на пчелните продукти и не отразява действителните обществени отношения в сектора.
Производството на български пчелен мед намалява, а цената му нараства. Повечето производители отчитат спад на добивите с поне 1/3.
Националният браншови пчеларски съюз настоява текстовете, касаещи пчеларството, да бъдат преработени изцяло, като пчеларите трябва да имат пълна свобода за продажба на продукцията си. Това включва директна продажба на крайни потребители, продажба на опаковчици и търговия в търговски обекти, включително и в големи вериги.
Основните въпроси, които пчеларите задават на държавата, са дали съществуващото законодателство отговаря на европейските стандарти и каква е реалната позиция на българското пчеларство в европейските статистики. Производителите настояват за анализ на компрометирани проби мед в водещи европейски лаборатории и за яснота относно позицията на България в контекста на европеизацията. Друга важна тема е причините за нежеланието на пчеларите да кандидатстват по текущите интервенции.
Ограниченията за директни продажби засягат сериозно българските производители на мед. Предложеното ограничение от 2000 кг мед и пчелни продукти годишно предизвиква недоволство в индустрията. Националният браншови пчеларски съюз определи тази граница като неоснователна и незаконосъобразна, неотговаряща на реалните производствени обеми.
Според данните от последния аграрен доклад, средният добив от едно пчелно семейство е около 20 кг мед и при около 150 пчелни семейства, средният размер на стопанствата, прагът от 2000 кг може да бъде достигнат с около 100 семейства, което е под средното.
Към момента не съществува ясно определение за „първично обработен мед“, което води до правна несигурност. Пчеларите също отбелязват, че в проекта на наредбата липсват изисквания за мед във восъчна пита и мед с восъчна пита, което прави тяхната продажба практически невъзможна. Подобна е ситуацията и с останалите пчелни продукти, описани в Закона за пчеларството.
Друг значим проблем е спорът около забраната за продажба в търговските вериги. Според представители на НБПС, тя е незаконосъобразна и неоснователна, тъй като българското законодателство не дава ясна дефиниция за „търговска верига“. Изключването на пчеларите от тази възможност стеснява пазара им и дава предимство на преработвателите и вноса, включително от далечен Китай.
Представителите на сектора подчертават, че първата стъпка преди всякакви промени е изграждането на обективна представа за състоянието на сектора. След това, на основата на надеждна информация, могат да бъдат формулирани ясни цели и дългосрочна стратегия за развитие на пчеларството до 2034 година.