С нова цел и след над десетилетие извън експлоатация, продуктопроводът Солун – Скопие отново е активен. Изградената преди повече от 20 години линия между Гърция и Северна Македония е погълнала десетки милиони евро за своето изграждане и е ставала заложник на съдебни спорове, докато е била неработеща, а между двете страни е имало нужда от доставки с цистерни.
Главният изпълнителен директор на Helleniq Energy Андреас Шиамисис съобщи пред агенция АНА-МПА, че първата доставка на дизел, най-популярното гориво в РСМ, вече е осъществена, а в следващите дни се очаква и втора. Очаква се това да доведе до разтоварване и подобряване на движението в Солун, тъй като от 13 години западната ни съседка е разчитала основно на доставки с цистерни.
Целта на проекта е да замени руските доставки на петрол по море. Според Шиамисис, експлоатацията на тръбопровода облекчава износа не само за Северна Македония, но и за съседни пазари като Косово, Южна Сърбия и България.
Историята на тръбата е интересна. Изграждането ѝ е част от споразумението между Hellenic Petroleum (сега Helleniq Energy) и правителството на Люпчо Георгиевски за придобиване на единствената македонска рафинерия – ОКТА през 1999 г., припомня македонската редакция на Радио Свободна Европа. Проектът представлява 213-километров нефтопровод с капацитет от 2,5 млн. тона гориво годишно. Строителството е отнело 3 години и е струвало над 100 млн. долара. В оператора дяловото участие на Скопие е 20 процента.
Отношенията между гръцката компания и македонската държава се усложняват през 2002 г., когато е церемониално открит тръбопроводът. Конституционният съд на Македония отменя част от текстовете на споразумението, което кара Hellenic да търси правата си в съда. Двете страни влизат в конфликт и около задължителната покупка на гориво.
Крайната ситуация налага Скопие да плати десетки милиони евро. През 2013 г. гръцката компания решава, че македонската рафинерия е остаряла технологично и е неикономично да продължава с дейността си. С прекратяването на работа на нефтохимическия завод и трансформацията на OKTA в търговец на горива, използването на тръбата спира.
В материал на Meta.mk се посочва, че към 2016 г. тръбопроводът е почистен от суров петрол и адаптиран за транспорт на дизелово гориво. Поради активните съдебни спорове по това време, тогавашното правителство на ВМРО-ДПМНЕ и Никола Груевски отказва да издаде разрешение за ползване на връзката. Същата позиция заема и новото правителство на Зоран Заев.
Въпреки направените административни стъпки през 2023 г., реалният процес на реактивация на тръбопровода ускорява към края на миналата година. Люпчо Георгиевски смята, че настоящите управляващи отново от ВМРО-ДПМНЕ бързат, за да помогнат на Сърбия, която може да остане без гориво, ако руските дялове в нейното нефтено дружество NIS не бъдат продадени.
NIS може да застраши сръбската икономика и за Белград вече се подготвят действия за изкупуване на рафинерията. Политикът коментира, че аргументите за ползата от тръбата са валидни от 25 години, а е странно, че предишните противници сега мълчат. Премиерът Християн Мицкоски заяви, че не е задача на правителството да снабдява Сърбия или други държави, а това е работа на частния сектор.