Въпросът за потенциалния съюзник е един от основните въпроси в политиката. Това каза пред БНР проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет в СУ „Св. Кл. Охридски“ и бивш министър на образованието. По думите му, избирателната система в България е настроена с нисък праг за влизане в парламента, което води до разпокъсано политическо представителство, определящо страната за коалиционни формати на управление.
Причината за разочарованието е, че липсата на политическа култура и прекалено агресивното говорене преди изборите създават у гражданите впечатлението, че преди вота ще има тежки спорове, а след това се правят компромиси. В момента сме свидетели на подобно поведение. Съществува мнение, че никой няма да се коалира с Борисов, но е трудно да се предскаже какво ще се случи. Ако либерално настроените партии постигнат добри резултати на изборите, с кого биха управлявали? Те твърдят, че искат мнозинство, но това изглежда непрактично. Затова хората се чувстват разочаровани, тъй като предизборните обещания не съвпадат с реалността след вота. Това колебливо поведение утвърдява усещането за непостоянство, преди и след изборите. Политиката обаче винаги включва компромиси.
Според него България се развива на добро ниво, но не може да разреши няколко ключови проблема. Не можем да създадем функционираща съдебна система, което е от съществено значение. Без да се реши този въпрос, останалите проблеми остават нерешени. Освен това, участниците в политиката трябва да осъзнаят, че постиженията им са частични и е редно да информират подкрепящите ги за успехите и неуспехите си.
В предаването „Неделя 150“ проф. Вълчев обсъди международното публично право, като подчерта, че съгласието е основополагающо за международните отношения. Международното публично право се основава на два основни източника: международния договор и международния обичай, които се нуждаят от потвърждение от страните, които се съгласяват да ги прилагат. Ако не бъде установено съгласие и стабилен международен ред, човечеството не може да очаква положителни времена. Когато всеки може да вземе това, което успее, се върнем в общество, в което всеки води война срещу всеки.