Най-късно до началото на февруари Европейската комисия ще даде зелена светлина на плана на нацията и военните, свързан с механизма SAFE. С наличност от 480 млн. евро, които са готови за незабавна употреба за нови оръжия, армията ще може да разполага с тези средства в рамките на две седмици. Чрез механизма SAFE страната планира да получи заем от 3,2 млрд. евро, с който ще реализира девет значими проекта за модернизация.
Въпреки това, възниква основният проблем за военните, тъй като в България предстоят избори и одобрен бюджет липсва, което оставя политиците без възможност да разрешат изразходването на тези средства за ново въоръжение.
Непосредствено след одобрението на проектите от Брюксел, България може да получи 15% от общата сума на заема, което е равно на 480 млн. евро. Тези средства са предназначени за аванси и стартиране на изпълнението на договорите.
За да бъдат преведени авансите, българското правителство трябва да сключи заемно споразумение с ЕК. Поради удължен бюджет обаче, депутатите забраниха на кабинета да взема заеми. Следователно модернизацията на армията остава в застой, както алармира военният министър Атанас Запрянов. Военните ще трябва да изчакат провеждането на избори, вероятно през пролетта, да се състави ново правителство, което да внесе и парламентът да одобри нов бюджет. Това забавяне може да отнеме най-малко 5-6 месеца.
Такова закъснение рискува да провали деветте важни проекта, сред които са придобиване на триизмерни радари, за да могат новите F-16 да летят безопасно, както и закупуване на ракетна система EuroPULS, изграждане на защита срещу дронове и нова артилерия с натовски калибър 155 мм. Много от тези проекти вече са договорени, а някои, включително този за радарите, са одобрени. Обаче забавянето на авансите ще постави България на опашката за производството на новите оръжия, а шансовете проектите да бъдат завършени до 2030 г. са невъзможни, смятат военни експерти.
За да се ускори модернизацията, е необходимо специално решение от Народното събрание, което би могло да позволи на правителството да подпише заемното споразумение по механизма SAFE.
В момента Министерството на отбраната води преговори с депутати относно необходимите решения, потвърдиха източници от управляващата коалиция. Все още не е сигурно, че парламентът ще успее да разреши ситуацията след своето събиране другата седмица. Допълнителни притеснения сред управляващите са свързани с риска от протести, ако бъдат взети решения, които засягат бюджетната дисциплина.
Според депутати, предложението изисква одобрение на решение, което да позволи на правителството да наруши закона, което не е приемливо. Вместо това, отбранителната комисия в парламента работи върху решение заедно с Министерството на финансите. Препоръчва се също така военните да обсъждат с всички политически партии, за да осигурят подкрепа в предизборната ситуация.
Ако не бъде взето такова решение, армията ще се наложи да разчита на стари съветски оръжия още дълги години. Дори след 2025 г., когато ще бъдат осигурени нови въоръжения, като осем нови F-16 и нов боен кораб, все още ще е необходимо да пристигнат новите бойни машини “Страйкър” за Сухопътните войски, закупени за 2,5 млрд. лв.
Наемането на нови войници също е спряно до одобрение на редовен бюджет. Това оповести министърът в оставка Атанас Запрянов, който обаче подчерта, че армията е успяла да привлече нови хора през изминалата година.
През 2022 г. са проведени 24 конкурса за нови военни кадри, в които са се записали 1300 души. Оптимизмът е, че това число може да достигне 1500, тъй като последният конкурс все още продължава.
Модернизацията на армията и запълването й бяха основни приоритети на Запрянов за последната година. Като служебен министър той стартира процеса, а след това продължи да работи в същата роля. Успя да намали некомплекта в армията със 4,3%, или от 28 на 23,7% за войниците, и с 2% за цялата армия.
Некомплектът остава основен проблем за военното ведомство през последните години. Затова от началото на 2025 г. заплатите на военните бяха увеличени с 30%, а условията за работа бяха подобрени чрез промените в Закона за отбраната, приети през ноември от парламента.