На 16 декември председателят на партията, заедно с 24 членове на Изпълнителното бюро, подадоха оставка. По-късно днес Националният съвет на БСП се събира за първи път след разпадането на кабинета на Росен Желязков и коалицията с ГЕРБ и ИТН, за да обсъди бъдещето на партията.
Възможността за свикване на конгрес е на дневен ред, като той може да бъде насрочен след две седмици, най-рано на 31 януари. Настоявания за оставка на Атанас Зафиров идват както от младежки структури, така и от различни организации, включително най-голямата в София. Друг вариант е той да остане на поста до изборите, в зависимост от резултатите.
Заседанието на пленума е на 10 януари, дата, която е значима за партията. През 1997 година на този ден бе извършен покушение срещу парламента, след което БСП не успя да формира ново правителство. В момента партията се събира 5 дни преди годишнината от съществуването на кабинета на Росен Желязков, в който Зафиров е вицепремиер.
Така оставащите членове на Изпълнителното бюро подадоха оставка с цел да успокоят обществената атмосфера. Според устава, възможността за смяна на председателя е възможна при искане от него, решение на половината членове или с решение на конгреса.
По принцип конгресът може да се свика най-рано след 3 месеца, но е предвидено и учредяването му при неотложни въпроси след 14 дни. Това означава, че заседание на 51-ия конгрес може да бъде проведено на 31 януари; все пак повечето гласове сочат, че е вероятно да се състои в началото на февруари.
За да се стигне до конгрес, опозицията на Зафиров трябва да се наложи в пленума, но настроението е силно разделено. Освен това смяната на лидера може да не промени ситуацията, ако не бъдат извършени реални организационни реформи и не се обновят структурите на управление. Някои, които настояват за оставка, предпочитат да не бързат, за да запазят отношенията с партиите от сегашното управление.
Сред положителните аспекти на настоящото ръководство е, че успя да внедри партийни кадри в различни държавни органи, което може да означава, че Зафиров не е в непосредствена опасност на поста. Неговото лидерство е подложено на натиск от момента, в който пое БСП през февруари 2025 година, след като победи Борислав Гуцанов. Оттогава имаше недоволство, че така чаканата промяна няма да се състои.
Зафиров успя да трансформира БСП и да я въведе във властта без компромиси с основни идеологически принципи. Според него партията не е отстъпила от социалистическите си позиции, дори в условия на кризи.
Негови критици признават, че е стабилизирал финансовото състояние на партията, която преди това се намираше в трудно положение. Успя също така да реши въпроса с имота на „Позитано“ 20, който беше застрашен от загуба. В момента социалистите имат гаранция за централата и офиса на столичната организация на „Леге“ за следващи 10 години.
Съществуват оплаквания относно комуникационната стратегия и предлагането на решения след настъпили проблеми, както и по отношение на решения като свалянето на Наталия Киселова от поста председател на парламента. Част от членовете на БСП не приемат участието в правителството с ГЕРБ.
Младите социалисти изразиха необходимостта от рязка промяна в политиката и готовност за поемане на отговорност. Остра критика дойде и от градския съвет на БСП в София, посочвайки нерешени организационни въпроси и отслабен партиен актив. Евентуалният времемен председател, ако Зафиров подаде оставка, трябва да бъде избран от настоящите заместници, сред които Иван Таков, Иван Пешев, Иван Иванов, Калоян Паргов и Драгомир Стойнев.

