По-голям въпрос е дали президент ще някой който има силите и суата да се противопостави на политическия елит, когато вижда, че той греши, или просто ще се свие, или сниши, за да може бурята да мине, смята професорът Хората имат нужда от предвидимост, а такава няма.
Тази оценка направи в студиото на бТВ проф. Даниел Вълчев, декан на юридическия факултет в СУ и бивш министър на образованието. Хубава работа – това бе краткият му коментар за честите му номинации за президент.
На въпрос дали е време за жена президент като Илияна Йотова, каквато неформална номинация направи малко преди това Кирил Добрев от БСП, Вълчев отбеляза, че тя не само е възможен кандидат, но и „твърде вероятен кандидат на лявата част на спектъра.
„Големият въпрос е дали на тези президентски избори ще има партийни кандидати, което би било катастрофално за страната, или ще има кандидат накъде ще върви тази страна. Президентския глас много тежи и би могъл да напъти определен тип отношения и да дава лицето на тази нация“, обясни той.
И попита с какво Йотова е различна от десен президент. „За мен по-голям въпрос е дали става въпрос за някой който има силите и суата да се противопостави на политическия елит, когато вижда, че той греши, или просто ще се свие, или сниши, за да може бурята да мине“, добави професорът.
„Не вярвам нито в лява, нито в дясна кандидатура. Светът решава други проблеми – дали ще има идеологическо ръководство на основни държави, дори и в ЕС, или ще има хора с прагматично мислене“, добави още бившият министърът.
По казусите, свързани с полицията от последните дни, включително и за Русе, той каза, че ако МВР или разследващите трябва да се укоряват за нещо, то е за бързането за разгласяване на информация. И направи паралел със САЩ, където пресконференции дори се отлагали, за да има достоверна информация.
Освен това казвали в еди колко си часа какво е станало, кой къде е бил, какво е свалено или не, какво е установено. А тук – „станало е, казаха ми, непотвърдено е… „Остава се с впечатлението, че нещо не е както трябва“, каза Вълчев. Той отбеляза, че има голяма непредвидимост в институциите.
„Имаме временно и.д. главен прокурор, не е ясно кой е председател на ВАС, на военната полиция, кой и до кога е шеф на ДАНС, има ли ВСС, може ли да взима решения…
Смисълът на мандатните органи е да има някаква стабилност на институцията за определен период от време и след това сигурност за нейната промяна.
Когато не си сигурен нито в продължителността колко време ще са там тези хора, нито дали ще са сменени, това нанася удар на чувството ни за ред, а това е и самата държава. Много има да се копае и излива бетон, за да се изгради българската държава.
Тя обаче не е в толкова лошо положение, колкото се оплакваме“, обобщи професорът.