„В основата на проблемите на земеделието в страната е собствеността върху земеделската земя. В момента тя е много разпиляна, много неясна и, според мен, в България се задава изключително сериозна поземлена реформа, която да не допуска арендни договори за период, по-кратък от 9 години минимум.
Така само може да се гарантира почвеното плодородие. Докато бях министър, подготвихме Стратегия за развитие на българското земеделие. Тя включваше моментна картина и препоръки. Разработи я научен екип екип, ръководен от акад. Атанас Атанасов.
След мен документът потъна някъде, а той беше разработен от сериозен екип от учени“, „, каза в Добрич Кирил Вътев, бивш министър на земеделието и храните, при представянето на книгата на акад. Атанас Атанасов „Магия ли е българската храна“.
„От години насам българското свинско месо беше достигнало 40 процента от предлаганото на пазара, сега е този процент е едва 30 срещу 70 процента внос. При говеждото месо собственото производство е около 10 процента. Вносът при плодовете и зеленчиците е около 70-80 процента.
При млякото българското производство е около 40 процента“, каза още Вътев. „Това, което лично мен най-много ме притеснява, е илюзията, че страната ни е много силна в зърнопроизводството. Къде ни е силата, като почти 100 процента от семената са внос. Те вървят в комплект с торове и препарати.
Над 2 млрд. лева харчи България годишно, за да си достави семена за зърнено-житни култури. Чуждите семена „превземат“ вече и плодовете и зеленчуците. С вносните семена обаче влязоха и много болести“, алармира Вътев.
„Бях изумен, когато в района около Сандански видях италианци в лозята да вземат пръчки от сорта „Широка мелнишка“, после ги размножават и ни продават посадъчен материал. Трябва да се вземем в ръце“, добави Вътев.
„В България продължаваме да делим агрохранителната система на земеделие и храни, което е груба грешка. Всъщност това е една неразривно свързана система“, заяви Вътев. „Докъм 2007 година българите се консумирали на около 70-90 процента храна, българско производство.
Храната е изключително определяща за психиката, емоциите, дори генотипа на българите. Вносът убива българската генна банка на семена и породи. Това може да унищожи генотипа ни, звучи ужасяващо, но е реална заплаха“, каза акад. Атанас Атанасов.