Иранците приветстват спирането на огъня с Израел, но изпитват страх за бъдещето, предаде Ройтерс, цитирана от БТА.
В продължение на 12 дни Израел нанасяше въздушни удари по Ислямската република, взривовете от които отекваха в градове из цялата страна, стотици бяха убити и много иранци напуснаха домовете си, но след изненадващо обявеното снощи пиране на огъня, гражданите на Иран изпитаха облекчение, разказва Рой
терс в репортаж от Техеран. Пред жителите на иранската столица се откри перспективата да започнат да разчистват града, да се завърнат към нормалния си живот и да си отдъхнат, поне засега, от тревогата от по-нататъшна ескалация и продължителни военни действия.
Много иранци, които напуснаха жилищата си заради ударите, се зарадваха също и на възможността да се завърнат у дома след уморителен и скъп престой извън града в наети квартири или при роднини. „Преливам от радост. Това нещо свърши и ние най-сетне можем да живеем в мир.
Това бе една ненужна война и ние – хората, платихме цената заради водената от властите политика на подстрекателство към война“, каза Шима, 40-годишна жителка на Шираз, която не се представи с цялото си име заради страх от репресии.
Едва 24 часа по-рано над някои райони на столицата се издигаха кълба дим, тъй като Израел атакуваше Корпуса на гвардейците на Ислямската революция и свързаното с него паравоенно подразделение „Басидж“, както и затвора „Евин“, разположен в полите на планината Елбурс.
Израел многократно предупреждаваше цивилните да напуснат обширни райони на града, преди да започне да нанася въздушни удари. В резултат на това магистралите, извеждащи от Техеран, биваха блокирани от огромни задръствания.
Много хора започнаха да се завръщат по домовете си още преди обявяването на прекратяването на огъня, понеже бяха уморени и парите им привършваха. Трийсет и девет годишен държавен служител на име Араш е закарал семейството си в планинския курорт Дамаванд, на около 55 км източно от Техеран.
Дамаванд е известен с чистия си въздух и с идиличната си атмосфера. Араш и семейството му са се завърнали в Техеран преди два дни.
„Съпругата ми и двете ни деца бяха ужасени от бомбардировките, но не е по силите на бюджета ми да наема дори и най-скромната стая в Дамаванд за по-дълго време“, каза мъжът.
Нушин, 35-годишна жителка на Техеран, е пътувала почти пет часа заедно със съпруга си и детето им, за да отседне при свекърва си в Сари, близо до каспийското крайбрежие на Иран. Но къщата вече била пренаселена с роднини, търсещи подслон, и Нушин решила, че е по-добре да си останат у дома.
„На детето ми му липсва стаята. На мен ми липсва моята къща. Докога ще живеем така“, попита тя. „Дори и да има ново нападение, предпочитам да умра в собствения си дом“, добави Нушин.
Израел започна изненадващата си въздушна война на 13 юни, поразявайки ядрени обекти и убивайки много военни командири. Това бе най-тежкият удар срещу Иран от времето на иракската инвазия през 1980 г. Премиерът Бенямин Нетаняху каза, че ударите могат да доведат до смяна на режима.
Въпреки това няма признаци за значителни улични протести срещу Ислямската република.
Иранци, които се свързаха с Ройтерс, включително и противници на Ислямската република, които в миналото са участвали в демонстрации, сега казаха, че въздушните удари са събудили у хората чувството за национално единство. Но много иранци изпитват гняв към висшите ешелони на властта.
Тези, които се завръщат у дома, продължават да живеят в реалността на засегнатата от санкциите икономика. „Това е неприемливо. Това е брутално. Защо ни нападат, докато чиновниците се крият на безопасни места“, пита се 63-годишният Мохамед от гр. Рещ.
„Обвинявам за това хората, които взимат решения в тази страна. Тяхната политика ни доведе до война и разрушение“, заключи той.