До съвсем скоро Илон Мъск и Доналд Тръмп изглеждаха като необичаен, но ефективен съюз в съвременната американска политика. Единият — визионер милиардер и техноутопист, другият — популистки лидер със силен инстинкт за власт и влияние.
Двамата се допълваха: Мъск носеше иновация и достъп до технологичния елит, а Тръмп – политическа трибуна и власт. През 2024 г.
именно тази симбиоза допринесе за завръщането на Тръмп в Белия дом, подкрепен не само с пари – над 250 милиона долара дарения от Мъск – но и с престиж, идващ от света на науката и бизнеса. Но всичко това се срина за по-малко от седмица.
След поредица от скандални разкрития и публична размяна на обвинения, съюзът се превърна в ожесточена вражда. Възходът на един нестабилен алианс Отношенията между Мъск и Тръмп никога не са били идеологически стабилни.
Още при първия мандат на Тръмп, Мъск публично се противопостави на някои негови решения, като изтеглянето на САЩ от Парижкото споразумение за климата. Но през 2023 г.
, на фона на възхода на анти-глобалистки настроения и разочарование от администрацията на Байдън, двамата започнаха да намират общ език. Мъск се включи активно в кампанията на Тръмп с лозунга „ефективност вместо бюрокрация“.
В замяна получи обещание за регулаторни облекчения и държавна подкрепа за проекти на Tesla и SpaceX. Създаденият от него Департамент по правителствена ефективност (DOGE) стана символ на опит за технологичен пробив в управлението. Напрежение под повърхността Но в през март-април 2025 г.
започнаха да се появяват пукнатини. Законопроектът „One Big Beautiful Bill Act“ на Тръмп – мащабен пакет с данъчни и бюджетни промени – предвиди орязване на облекченията за електромобили и субсидиите за „зелени“ технологии.
Мъск, чиято компания Tesla до голяма степен разчита на тези механизми, реагира остро: нарече законопроекта „отвратителна мерзост“ и обвини Тръмп в изоставяне на обещанията си. В отговор президентът заплаши с прекратяване на договорите със SpaceX и изваждане на Starlink от федерални програми.
Публичната експлозия Събитията ескалираха в нощта на 5 срещу 6 юни. В серия от публикации в социалната мрежа X, Мъск направи серия от обвинения срещу Тръмп, включително най-сензационното: че името на Тръмп фигурира в неразкрити документи по делото „Епстийн“.
„Това е причината истинските файлове никога да не бъдат публикувани“, написа той и добави, че САЩ не може да бъде ръководена от човек с подобни сенки. Мъск завърши с призив за импийчмънт на президента.
Ефектите не закъсняха Пазарът реагира светкавично – акциите на Tesla загубиха над 150 милиарда долара пазарна стойност, докато Trump Media отчете спад от 8%.
Белият дом отмени предстоящи обществени поръчки за SpaceX, а Мъск заплаши, че ще блокира достъпа до Starlink за федерални институции, включително НАСА. Ситуацията се задълбочи допълнително, когато дъщерята на Мъск – Вивиан Джена Уилсън, от години отчуждена от баща си, се включи в конфликта.
В публикации с ироничен тон тя изрази задоволство от разрива с думите: „Добре дошъл в клуба на разочарованите, Доналд.“ Политически земетръс Разривът не е само личен или корпоративен – той разклаща самата структура на съвременната консервативна коалиция в САЩ.
До този момент Тръмп се радваше на относително стабилна подкрепа от технологичните среди. Мъск бе ключов за това – влиятелен, но нетипичен съюзник, който му носеше легитимност отвъд традиционната републиканска база.
Сега, Мъск намеква, че може да основе нова политическа формация – нещо като технологичен либертариански блок, който да се конкурира с двете основни партии. Това би променило из основи баланса на силите и би могло да повлияе пряко на междинните избори през 2026 г.
Стив Банън и други десни стратези вече призоваха за „разследване на лоялността“ на Мъск, а конгресмени от Републиканската партия подготвят проектиозакони, насочени срещу монополните практики на Tesla и SpaceX.
Краят на една илюзия Историята на Мъск и Тръмп е история за политиката като сделка – без идеология, без визия, само взаимна изгода. Тя показа колко лесно съюзите, изградени върху интерес, могат да се превърнат в открита война, когато залозите се повишат.
Но тя е и предупреждение: че дори най-могъщите мъже на планетата не могат да надмогнат естеството на властта, в която егото, контролът и личната чест надделяват над логиката.