Живеещи в изгнание представители на руската опозиция водят неофициални разговори с украински представители, с надеждата да изградят нов политически мост между Киев и антипутинската част от руското общество.
Това разкри пред „Политико“ Владимир Кара-Мурза – журналист с двойно руско и британско гражданство, бивш политически затворник и носител на „Пулицър“.
Въпреки че както украинското правителство, така и руската опозиция са яростни противници на Владимир Путин, досега между тях липсваше съществено сътрудничество.
Причината: дълбоко недоверие от страна на Украйна към руските опозиционери, за които в Киев има опасения, че в себе си носят остатъци от имперско мислене – включително одобрение за анексията на Крим през 2014 г.
Кара-Мурза, който беше освободен от сибирски затвор в рамките на размяна на пленници миналата година, уточни, че дискусиите с украински представители не са публични. „Искаме този диалог да достигне най-високо ниво“, заяви той – в явен намек към желание за среща с президента Володимир Зеленски.
Изказването на Кара-Мурза дойде след негово участие в Европейския парламент в Брюксел, където той говори заедно с Юлия Навалная – вдовицата на руския опозиционен лидер Алексей Навални, който почина в арктически затвор през 2024 г. Според екипа му, Навални е бил убит по заповед на Путин.
В срещата в Брюксел участва и Иля Яшин – друг известен опозиционен политик и бивш затворник. Той предложи ЕС да играе роля на посредник между демократичната руска опозиция и украинското правителство. „Ние не сме врагове на Украйна…
и искаме тя да запази своята независимост“, подчерта Яшин, твърдейки, че Зеленски е дал индикации за отвореност към диалог. До момента украинското външно министерство не е коментирало информацията.
Разривите между украинското общество и руската опозиция често произтичат от различията в отговорността за войната.
Много украинци възприемат руските граждани като съучастници в агресията на Кремъл, докато опозиционерите настояват, че войната е личен проект на Путин, а обикновените руснаци също са жертви. Напрежението се задълбочи и по линия на протоколните отношения.
Според Washington Post, първата дама на Украйна Олена Зеленская е отказала да присъства на изявлението на президента Байдън за състоянието на Съюза, тъй като е била поканена заедно с Юлия Навалная – която също впоследствие отказала.
Кара-Мурза се оказа в центъра на скандал и през април, след изявление във френския Сенат, където коментира, че на не-руски войници им е „по-лесно да убиват украинци“ заради културни и езикови различия.
Твърдението, че „ние сме почти еднакви – същият език, същата религия, векове обща история“, бе посрещнато с възмущение от украинци и представители на други бивши съветски републики, които обвиниха Кара-Мурза в империализъм.
По-късно той заяви, че думите му са били извадени от контекста и че е предавал разговор с колега, а не собствена позиция. Въпреки усилията за диалог, мнозина в Украйна остават скептични.
За тях ключовият въпрос не е само дали руската опозиция е антипутинска, а дали е способна да признае реално украинския суверенитет, включително над Крим, и да се освободи от постимперската инерция.