Божидар Чорбаджийски е роден на 8 август 1995 г. в София. В момента играе в унгарския „Дьошдьор“. Най-младият капитан в историята на ЦСКА, като с „червените“ печели историческата купа на България от трета дивизия. Играл е още във ФКСБ и полските „Стал“ и „Видзев“. За националния отбор има 11 мача.
– Божо, как е в Унгария? – Страхотно. Отборът разполага с уникална база, стадион, тренивъчни терени. Градчето е близко до Мишколц. Имах малко проблеми в началото на сезона, но вече си върнах титулярното място.
Особено, след като за треньор ни дойде Валдас Дамбраускас, бившият наставник на „Лудогорец“. Той е уникален човек. Имам чувството, че спи с футбола. Само това му е в главата.
Само за няколко седмици успя да обърне всичко в отбора, заиграхме по-добре и вече сме към средата на класирането и дори имаме някакъв минимален шанс за третото място, което дава право за турнирите. – Обсъждате ли българското първенство с него? – Постоянно. Явно гледа почти всички мачове.
Последно дискутирахме кризата в „Ботев“ (Пловдив), който се срина през пролетта. Интересува се от всичко. Както казах, при него всичко е футбол. Няма други неща. – А как е унгарското първенство спрямо другите, в които си играл? – Доста трудно. Изключително силово.
Дори спрямо полското, където играх в последно време. – Докога ти е договорът с унгарците? – До това лято. Реално вече съм свободен агент и мога да преговарям с други отбори. – Смяташ ли да го продължиш?
– Усещам, че от клуба имат намерение да ми предложат да го удължа, но всичко е въпрос на преговори. – А би ли се върнал в ЦСКА? – Ако ЦСКА се обади… Със сигурност ще си помисля, и то много. Все пак това е отборът, който ми е на сърцето. От който започнах.
Смятам, че съм в силата си и мога да помогна на проекта, който се прави в момента в ЦСКА. Отстрани наистина е впечатляващо. Добавяме към това, че у дома и стените помагат. Малката расте с часове, скоро ще ни трябва помощ. А тя е в София. Излязох доста млад от България, може би е време да се върна.
Винаги една от мечтите ми е била да играя в един отбор с брат ми Георги. Надявам се в един момент тя да се сбъдне. – Георги вървеше доста добре, но контузиите го затиснаха. – Така е. Но той трябва да е търпелив. И неговото време ще дойде, сигурен съм. Това му повтарям постоянно.
Да е съсредоточен, да се влага докрай в тренировките и всичко ще се нареди. – Кой е най-големият ти спомен от ЦСКА? – Тук няма колебание – финалът за купата. Често си го пускам. Дори преди няколко дни го гледах. Това е незабравимата ми емоция. Пълният стадион, победата. И то с отбора на сърцето.
Този мач никой не може да го изтрие от сърцето ми. Взехме един от най-уникалните трофеи в историята на ЦСКА. А аз бях с капитанската лента. Дори сега, като говорим, настръхвам от тези спомени. А може би най-големият момент още не е дошъл, кой да знае. – А националният отбор? – Ох, болна тема.
Откакто Илиан Илиев е селекционер, никой не ме е търсил. Мислех си, че никой не гледа унгарското първенство. Но ето, в последния мач преди паузата играхме с тима на Симеон Петров и направихме 0:0. И той бе викнат. Значи се знае какво се случва с Унгария. Ако някой ме потърси, винаги ще се отзова.
Гледах и двата мача с Ирландия и смятам, че имахме шанс, малко не ни стигна.