Президентът на Русия Владимир Путин продължава да застъпва тезата за икономическата стабилност и растеж на Русия, докато високите лихвени проценти и усилията за борба с инфлацията показват, че Кремъл е загрижен за икономическата стабилност в дългосрочен план.
На инвестиционния форум на руската държавна банка ВТБ на 4 декември Путин заяви, че руската икономика ще нарасне с четири процента до края на 2024 г., а от януари до октомври 2024 г. БВП на Русия е нараснал с 4,1 процента.
Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW). Путин вероятно се опитва да позиционира икономическата стабилност въпреки съобщенията, че Русия може да повиши основните лихвени проценти до 25% през декември 2024 г.
, след като Руската централна банка вече повиши основния лихвен процент до 21% през октомври 2024 г.
Ръководителят на Руската централна банка Елвира Набиулина заяви на 4 декември, че Централната банка може да повиши основния лихвен процент на предстоящото заседание на Съвета на директорите на Централната банка.
На 4 декември Путин мълчаливо призна за някои икономически проблеми, като призова Централната банка да ограничи инфлацията.
Руската държавна медия РБК съобщи на 4 декември, позовавайки се на данни на Централната банка, че паричните спестявания на руснаците са спаднали до исторически минимум и че руските рубли в брой представляват само 15% от спестяванията на руските граждани.
Заместник-председателят на ВТБ Банкс Георгий Горшков оцени, че до края на 2024 г. паричните спестявания може да намалеят с „няколко“ процентни пункта.
Путин също така изрази мнение, че руската икономика се развива, като се похвали с рекордно ниското ниво на безработица в страната от 2,3% и заяви, че безработицата, особено сред руснаците на възраст 25 години и по-млади, е намаляла значително.
Путин пропусна да отбележи, че равнището на безработица при младите хора вероятно е рекордно ниско, тъй като много млади руски мъже се сражават в Украйна и че Русия изпитва значителен недостиг на работна ръка.
Кремъл продължава да използва програмата „Време на героите“, за да назначи ветерани от войната в Украйна на ръководни постове в руското правителство, държавна администрация и големи държавни компании.
На 4 декември арменският премиер Никол Пашинян обяви, че Армения на практика е достигнала „точката, от която няма връщане назад“ във връзките си с ръководената от Русия Организация на Договора за колективна сигурност (ОДКБ).
Пашинян разкритикува съюзниците от ОДКБ, че не са реагирали на посегателствата на Азербайджан върху международно признатата територия на Армения през 2021 и 2022 г.
– вероятно имайки предвид посегателствата в провинциите Сюник и Гегаркуник – въпреки предварителните уверения, че всяко нарушение на териториалната цялост на Армения е „червена линия“ за ОДКБ.
Пашинян заяви, че ОДКБ не се ползва с доверие, тъй като няма ясно определена зона на отговорност в Армения – въпреки че Армения все още формално е държава-членка – и подчерта, че проблемите на Армения с ОДКБ не са непременно свързани с конфликта в Нагорни Карабах.
Пашинян посочи, че Армения вече не участва в дейностите на ОДКБ и в изготвянето на политики.
ISW продължава да наблюдава влошаването на армено-руските двустранни отношения и оценява, че едно официално оттегляне на Армения от ОДКБ би послужило като още един удар по руската проекция на мощ в страните, които Съветският съюз някога е владял.