Може би звучи странно, дори скандално. И причината за това е много проста и напълно разбираема – никога не сме говорили за фетишите в секса като за нещо нормално, темата винаги е била табу, но и винаги тези фетиши са съществували. Какво обаче да направим, ако партньорът ни има фетиши?
Нека започнем от това, че в секса малко неща не са нормални и причаната за това е, че просто всеки от нас е уникален, а с това и неговите желания.
И ако днес намираме мъжете с плочки за секси, то това е така, защото подобно схващане се е наложило в обществото, посредством медии и индустрии например. Затова и когато установите, че партньорът ви има фетиши, не се плашете! Напълно нормално е.
Ако се почувствате неудобно от откритието или признанието, се запитайте защо това е така. Дали защото не го намирате за секси, защото не го намирате за мъжествено или пък морално? Тук разбира се е редно да направите една качествена саморефлексия и да установите какви са вашите лични граници.
Следващата стъпка при всички положения (и граници) е да говорите открито с партньора си. Така не само ще заздравите връзката си, но и ще намерите пресечна точка. Може дори да се окаже, че имате сходни фетиши, ако досега не сте говорили за тях.
Важното е тук да не съдите мъжа до себе си, нито да му се присмивате или да омаловажавате нуждите му. Ако намерите път един към друг в новото приключение, чудесно! Уточнете всеки детайл, поговорете отново за границите и се нападайте един друг.
Ако обаче не намирате общ път към реализирането на този фетиш, е редно да оцените мъдро ситуацията. Този отказ може ли да повлияе на връзката ви? Дали пък все пак не става въпрос за комуникационен проблем?
Що се отнася до вас самите, трябва да знаете, че е съвсем нормално да се чувствате неудобно в такава ситуация. Добра първа стъпка би била да си дадете време един на друг, за да прецените доколко този фетиш е важен и за двамата.
Редно е да помните и двамата, че връзките не са основани само и единствено на секса, а взаимното уважение е най-важното. Прочетете още: