Ако допреди няколко години в националния отбор на България са потривали ръце, че в жребий за някой от турнирите ни се пада Люксембург, сега това изобщо не е така. Противникът ни тази вечер в Лигата на нациите записва най-силните години във футболната си история.
На фона на това българската селекция е в дупка от доста време. И вече сме на едно ниво с тима на Люксембург, доскоро определян и от българите като “футболно джудже”. Показателно за това е и ранглистата на ФИФА. Селекцията на Илиан Илиев е на 84-о място. Люксембург е само 5 места под нашите.
Общата стойност на националите според специализирания сайт transfermarkt е 29,65 млн. евро. Българските играчи са малко по-скъпи – 33,9 млн. За т.нар. възход на Люксембург, разбира се, има причина.
Страната, в която спортът изобщо не е почит, от години се заема с кампания да премахне прякора “футболно джудже” от националния си отбор. Започва се с натурализация на чужденци. Търсят се футболисти на що-годе прилично ниво, които имат люксембургски корени.
И така лека-полека в последните години се събира един отбор, в чиито редици личат националности от Португалия, Албания, държави от Африка и т.н. Разбира се, Люксембург, която е една от най-богатите страни в Европа, заделя и за футбол. Преди 3 г.
се изгражда чисто новият национален стадион, където България играе довечера. Съоръжението, което е за под 10 хил. души, е истинско бижу. И такъв стадион в България едва ли скоро ще имаме. Разбира се, че и цената му е гигантска – 80 млн. евро.
Но големият въпрос е как България, която е страна с традиции във футбола, е стигнала до нивото на онова футболно джудже. Това се чудят и в Люксембург. И дават за пример къде е била България преди близо 30 години. И къде – тяхната родина. В периода 1996 – 2007 г.
Люксембург няма победа в официален мач. България е на съвсем друга вълна. Стигаме до последния ни засега голям форум – Евро 2004, докато Люксембург реди над 20 мача без победа и трудно бележи попадение във вратата на противника. Само че от няколко години насам и ние изпитваме същите трудности.
За първи път в цялата история на българския национален отбор по футбол завършихме без успех в пресевки за европейското. При това бяхме в група с Литва и Черна гора, които на хартия са от нашата черга. Реалността обаче не е съвсем различна.
Ако погледнем нашите резултати и тези на Люксембург в последните 4 години, нещата са коренно различни. И отвсякъде се затвърждава тезата, че сме на едно ниво със страната, която има население 3 пъти по-малко от София – около 666 хил. души. Дори и малко изоставаме. Във всичките си мачове от 2020 г.
допреди снощи Люксембург има повече победи от България – цели 15. И то не са само срещу аутсайдер като Сан Марино и Лихтенщайн. А имат успехи над Босна и Херцеговина, Литва, която 2 пъти ни победи, Ирландия и други.
Стигнаха дори до бараж за европейското през лятото, но паднаха от сензацията на форума в Германия Грузия. Т.нар. лъвове пък за този период са само с 9 успеха. Или какво излиза? Вече никой няма страх да играе срещу нас, защото сме на едно ниво и с тези, които преди 20 г.
не знаеха какво е победа в официален мач.