Украински официални лица повтарят от месеци, че няма да отстъпят територия, окупирана от Русия, при никакво мирно споразумение.
Сега, докато Украйна обмисля ускорен график за преговори, по настояване от новоизбрания президент Доналд Тръмп, тя отдава поне толкова голямо значение на получаването на гаранции за сигурност, колкото и на това къде може да падне евентуалната линия на прекратяване на огъня.
Това съобщава New York Times.
Тъй като украинските сили постоянно губят позиции на изток, двама високопоставени служители твърдят, че защитата на интересите на Украйна в потенциални преговори ще зависи не от териториалните граници, които вероятно ще бъдат определени от боевете, а от това какви гаранции има, за да се спре огъня.
Разговорите трябва да се основават на гаранции. За Украйна няма нищо по-важно, изтъква Роман Костенко, председател на комисията по отбрана и разузнаване на украинския парламент. Украйна определя своите граници въз основа на своята декларация за независимост от 1991 г.
Оттогава Русия е получила контрол над около 20 процента от украинската земя, но Киев няма официално да се откаже от претенциите си върху която и да е територия под руска окупация, добави Костенко.
Това изглежда е подходът, който Украйна предприема, за да оправдае евентуална сделка, при която Русия ще запази контрола върху украинската земя.
През октомври президентът Володимир Зеленски, обсъждайки прекратяване на огъня, каза: „Всички разбират, че без значение какъв път поемем, законно никой няма да признае окупираните територии като принадлежащи на други държави“.
Скептицизмът относно руския ангажимент за уреждане е дълбок в Украйна, която имаше горчив опит с прекратяването на огъня през 2014 и 2015 г. след спорове с подкрепяните от Русия сили по източната граница.
Прекратяването на огъня не предотврати нови битки, които кипяха осем години до пълномащабното нахлуване на Русия през 2022 г. Длъжностни лица в Киев търсят членство в НАТО като гаранция срещу нови атаки от Русия.
Западни официални лица сигнализираха, че искат Украйна да се присъедини към Алианса, но не по ускорен график.
Според властите в Киев солиден арсенал от конвенционални оръжия, който трябва да бъде осигурен от Запада, ще позволи на Украйна бързо да отвърне на удара, служейки като възпиращ фактор за подновяване на военните действия.
Гаранциите за сигурност, а не територията, се смятат за най-трудния въпрос във всяка мирна сделка. Когато Украйна и Русия проведоха мирни преговори през 2022 г.
, Русия в крайна сметка се отказа от критичния компонент на предложената сделка: споразумение, задължаващо другите страни да застанат в защита на Украйна, ако някога отново бъде нападната. Русия отдавна заяви, че смята влизането на Украйна в НАТО за неприемливо.
Тя сигнализира, че подобен ход би бил прекъсвач на сделката за всяко споразумение за прекратяване на огъня, като същевременно посочи, че ще иска да запази контрола върху територията, която е превзела в Украйна.
Дискусиите за потенциално споразумение се разгорещиха след избирането на Доналд Тръмп за президент на САЩ, който обеща да настоява за незабавни преговори.
Това е промяна от дългогодишната позиция на администрацията на Байдън, че времето и условията на всяко споразумение трябва да бъдат оставени на Украйна.
Тръмп беше открито скептичен относно продължаването на американската помощ за Украйна и заяви, че може да сложи край на войната за един ден, без да уточни как.
Президентът на Русия Владимир Путин многократно се е опитвал да представи Украйна като неотстъпчивата страна, когато става дума за мирни преговори, като същевременно намеква условия за уреждане, които са само благоприятни за него.
Украински и западни служители разглеждат позицията му като искане за капитулация. Проблем за всяко прекратяване на огъня по фронта е украинската окупация на части от Курск, в югозападна Русия, които украинските военни нахлуха през август.
Киев разглежда територията като потенциална разменна монета по време на преговорите, но в Москва напускането на Украйна се възприема като предпоставка за започване на преговори.
Американски служители твърдят, че около 50 000 руски и севернокорейски войници са се събрали в Курск в подготовка за контранастъпление за прогонване на Украйна от руска земя.
Ако украинците бъдат прогонени от Курск, Русия може да приеме прекратяване на огъня по фронтовата линия до следващата пролет, заяви Константин Затулин, депутат от политическата партия на Владимир Путин. Всичко ще се основава на факти.
Всичко, което имаме, е наше; всичко, което има Украйна, е на Украйна, поясни той. Ще бъде трудно за нас да постигнем споразумение именно защото дори най-меката ни позиция включва допълнителни териториални отстъпки от Украйна, отбеляза Константин Малофеев, консервативен бизнесмен, съюзник на Кремъл.
Високопоставеният украински служител посочи, че Киев би искал да гарантира, че всяка линия на прекратяване на огъня няма да навреди на икономическото възстановяване на страната след войната, като например остави индустриалните зони твърде несигурни за инвестиции.
Широчината на демилитаризираната зона, буферна зона между двете армии, също би била ключово съображение. В обкръжението на Доналд Тръмп има конкуриращи се фракции, които изразиха различни мнения относно Украйна.
Позиция, изразена от Джей Ди Ванс, новоизбраният американски вицепрезидент, до голяма степен е в съответствие с тези на Кремъл. Неговият бивш държавен секретар Майк Помпео се застъпи за по-стабилна военна подкрепа, отколкото администрацията на Байдън беше готова да предложи.
Тръмп през лятото намекна, че Зеленски трябва да сключи сделка с Путин и да сложи край на войната.
Зеленски апелира за подкрепа в Съединените щати и европейските нации за това, което той нарича стратегия „мир чрез сила“, която би укрепила армията на Украйна и потенциално да подобри нейната позиция на бойното поле, преди да започнат преговорите.
Но „Планът за победа“ на Украйна е само един от няколкото подхода, включително предложение на Китай и Бразилия и друго на Турция, което ще се отнася до сигурността на корабоплаването в Черно море, но може да бъде разширено, за да включва и други въпроси.
Към момента Украйна губи позиции толкова бързо, колкото почти първите дни на инвазията. Русия е усъвършенствала ефективна, но скъпа тактика за напредване чрез малки пехотни атаки, разменяйки персонал срещу земя.
С твърде малко войници Украйна прибягна до разместване на войски между горещи точки на фронта, за да предотврати срив на линиите.
В собствения си план, наречен Формула на мир, широко разглеждан като отправна точка за преговори, Украйна изложи 10 искания, включително пълно оттегляне, преследване на военни престъпления и изплащане на репарации.
На среща на върха през юни, на която Русия не присъства, тези искания не бяха разгледани.
Около 80 държави одобриха три други точки в плана на Украйна: размяна на военнопленници и освобождаване на цивилни заложници от Русия; опазване на ядрени обекти като окупираната Запорожска електроцентрала; и гарантиране на безплатно търговско корабоплаване по Черно море.
Оттогава Володимир Зеленски смекчи позицията на Украйна, като изпрати външния министър в Китай, за да приветства китайската роля в преговорите и каза, че Русия може да бъде поканена на бъдеща преговорна сесия по Формулата за мир.
Сред украинците расте подкрепата за отстъпване на територия в замяна на мир. Проучване на Киевския международен институт по социология през октомври показа, че 32 процента от украинците биха подкрепили такова споразумение спрямо 19 процента миналата година.
Но осигуряването на благоприятно споразумение за Украйна, докато Русия напредва, би било изключително трудно, заяви Андрий Загороднюк, украински бивш министър на отбраната. Малко вероятно е руските преговарящи да се задоволят само с територия, която тяхната армия вече е завзела.
Който е в печеливша позиция, определя условията, подчерта той.