Два израелски безпилотни самолета Heron, взети на лизинг от Бундесвера преди години, все още се намират в Израел и очевидно се заплащат от Германия. Наблюдателите се опасяват, че те се използват във войната в Газа и в Ливан. Това обобщи „Дойче веле“.
Според ограничената информация, която германското правителство е оповестило, безпилотни летателни апарати, взети на лизинг от германската армия, може да се използват от Израелските сили за отбрана (IDF) в настоящата война в Близкия изток.
Произведените в Израел безпилотни летателни апарати Heron TP, способни да носят оръжия, както и да откриват и наблюдават цели, са двете бройки, наети от германското правителство през 2018 г. по времето на тогавашния канцлер Ангела Меркел.
Германските войници се обучават на двата дрона в Израел, когато започва войната на Израел в Газа през октомври 2023 г. След това Германия предаде дроновете на ЦАХАЛ „в знак на солидарност с Израел“, както се казваше в изявление на германското министерство на отбраната по онова време.
Дроновете бяха част от пакета военна подкрепа, която германският министър на отбраната Борис Писториус обеща по време на срещата на върха непосредствено след терористичната атака на Хамас от 7 октомври.
Това, което не беше ясно през следващите месеци, беше дали договорът за лизинг – за който се съобщаваше, че е на стойност около 1 млрд. евро (1,1 млрд. долара) – все още се изплаща от Германия или не.
Искане за свобода на информацията от април потвърди, че макар германските военни вече да нямат достъп до безпилотните самолети, договорът с Израел все още е „в сила“.
Дроновете Heron са безпилотни летателни апарати (БЛА), които могат да носят „различни оръжия“, както пише производителят Israel Aerospace Industries (IAI) на своя уебсайт.
Наричани в Израел „Eitans“, те имат размах на крилата 26 метра (85 фута), могат да останат във въздуха над 30 часа и да летят на височина до 13 700 метра, което е над търговския въздушен трафик.
В медиите има многобройни съобщения за използването на безпилотни самолети Heron от ЦАХАЛ както във войната в Газа, така и във военната операция в Южен Ливан.
В началото на септември Хизбула твърди, че е прихванала дрон Heron, навлязъл в ливанското въздушно пространство, и го е принудила да се оттегли.
Безпилотните летателни апарати станаха също така жизненоважни за стратегията на ЦАХАЛ във войната в Газа и специализираната медия Defense News съобщи през януари, че ЦАХАЛ е използвала Heron и други безпилотни летателни апарати над Газа непосредствено след нападението на Хамас на 7 октомври.
През последните години безпилотните самолети се превърнаха в основен компонент на военните действия, тъй като те могат да летят над обектите на целите много по-дълго от конвенционалните военни самолети и могат да събират по-точни данни преди и след ударите.
Това доведе до това, което критиците често наричат „парадокс на точността“: Фактът, че безпилотните летателни апарати могат да нанасят по-прецизни удари, открива възможност за по-чести удари, тъй като те се използват в ситуации, в които самолетите не биха били използвани.
Това, според аргументите на критиците, води до повече цивилни жертви като цяло.
„Така че може да се насочите към подразделенията на Хамас, но ако те са в район, където има много цивилни, което в гъсто населено място като Газа е почти винаги така, винаги съществува много висок риск цивилните да бъдат убити и ранени“, казва Макс Мутшлер, старши изследовател в Международния центъ
р за изследване на конфликти в Бон (BICC).
Перспективата, че безпилотните самолети Heron могат да бъдат използвани за нарушаване на международното право във войната в Газа, беше повдигната от Никарагуа в обвиненията ѝ срещу Германия, предявени пред Международния съд по Конвенцията на ООН за геноцида по-рано тази година.
В защита на делото адвокатите на Германия омаловажиха нейното участие: „Докато германските войници тренираха върху тях, дроновете не бяха въоръжени.
След 7 октомври германският военен персонал напусна Израел, тъй като не можеше да бъде гарантирана сигурността му; и така обучението му на израелска земя временно приключи.“ Но освен факта, че все още го плаща, германското правителство не желае да разкрие много повече за договора за лизинг.
Както в отговорите на запитванията на DW, така и на парламентарните въпроси, зададени по-рано тази година, Министерството на отбраната заяви, че подробностите по сделката с Израел за дроновете са класифицирани.
„Ако отговорът на този въпрос бъде публично оповестен, многонационалното сътрудничество в германския проект Heron TP и по-специално отношенията между Израел и Германия биха могли да бъдат обтегнати поради разкриването на чувствителна информация“, пише министерството в отговор на въпрос.
Рут Роде, изследователката от групата за борба с търговията с оръжие Shadow World Investigations UK, която изпрати искането за свобода на информацията до Министерството на отбраната, не беше удовлетворена от този отговор.
Роде посочи също, че в отговор на друго искане за свобода на информацията германското правителство е заявило, че не разполага с „експертни становища, оценки или други документи“ относно това дали предоставените от Германия безпилотни самолети се използват за нарушаване на международното право в Газ
а. „Палестинците в окупираните територии с право се страхуват от безпилотните самолети в небето си“, каза Роде пред DW. „Те няма как да знаят дали този дрон е дошъл да ги наблюдава или да ги убие.
“ „Не виждам проблем в това, че Германия е наела тези безпилотни самолети, но виждам проблем в това, че след това Германия е предала тези два безпилотни самолета на Израел“, каза Мутшлер.
„Разбираемо е да се вземе това решение непосредствено след 7 октомври – но сега, когато има все повече и повече съобщения за нарушаване на международното хуманитарно право от израелската операция в ивицата Газа, включително с въоръжени дронове, наистина трябва да се промени това решение.
“ Първоначалната сделка за лизинг, сключена при канцлера Ангела Меркел през 2018 г.
, предизвика известни спорове в германския парламент по онова време – опозиционната тогава Зелена партия изрази възражения срещу идеята Германия да разполага с въоръжени безпилотни самолети, а коалиционните партньори на Меркел, левоцентристките социалдемократи (SPD), се отказаха от обещанието, даден
о по време на кампанията през 2017 г., когато се противопоставиха на сделката. Макс Мючлер обясни, че по това време в обществения дискурс е имало сериозни опасения. „Безпилотните летателни апарати имаха много негативен имидж, главно заради „войната срещу тероризма“, водена от САЩ“, каза той пред DW.
„Докладите по онова време бяха много критични, тъй като често сочеха, че разполагането на безпилотни летателни апарати означава приемане на много съпътстващи щети.“