Декември 1963 г. е напрегнат месец за Куба – новите разсекретени доклади на ЦРУ разкриват, че страната е дълбоко въвлечена в геополитиката на Студената война – от оръжейни сделки със съюзници от Източния блок до тайни партизански операции в Латинска Америка.
Намерихме и българските връзки с помощта на специализиран софтуер в огромния архив от над 63 хил. страници за убийството на Кенеди, разсекретен миналата седмица от президента Тръмп. През следващите дни очаквайте в “24 часа” още интересни факти за България, които стават публични за първи път.
Според докладите на ЦРУ от 1963 година в Куба правителството се подготвя за конфликт Източници от разузнаването прехващат военни съобщения, които показват, че кубинските сили се обучават за защита от химически оръжия. След убийството на президента Джон Ф. Кенеди Фидел Кастро изглеждал разтревожен.
Португалският посланик в Хавана отбелязва необичайно струпване на военни сили около столицата, което подсказва, че кубинският лидер се страхува от нападение. Икономиката на Куба е друго бойно поле.
Прехванато е изказване на Карлос Рафаел Родригес, високопоставен служител, който изразява загриженост относно провалената селскостопанска политика и фокусирането на Кастро върху дългосрочните социалистически цели, а не върху незабавните решения.
Въпреки съветската помощ според съобщенията дори Москва е била разочарована от ниското ниво на квалификация на кубинците в селското стопанство.
Въпреки това Куба продължава да работи по амбициозни проекти, включително разширяване на риболовната си индустрия и сключване на сделки с Япония за износ на захар.
Същевременно САЩ се опитват да блокират продажбите на промишлено оборудване за Куба, убеждавайки някои европейски компании да спрат търговските преговори.
Докладите на разузнаването потвърждават, че от Хавана към Венесуела постъпват оръжейни доставки, вероятно в подкрепа на комунистическите партизани.
Организацията на американските държави (ОАД) започва разследване на кубински оръжейни тайници, открити във Венесуела, което оказва допълнителен натиск върху островната държава.
Междувременно радио “Хавана” се хвали, че прокастрийските бунтовници са създали “шест оперативни зони” в планините на Доминиканската република. Дворецът на революцията в Хавана с танка, с който Кастро взема властта.
Снимка: Станимир Въгленов Наблюдателите предполагат, че след неуспеха на левите въстания във Венесуела Кастро е изместил вниманието си към други горещи точки в Латинска Америка. На дипломатическия фронт отношенията на Куба са разнопосочни.
Съветският съюз остава ключов съюзник, а в докладите на ЦРУ се говори за български преговарящ по въпросите на оръжията, който пътува между Хавана и София. Това е Л. П. Кючуков, началник на инженерната дирекция на българското Министерство на външната търговия.
От доклад на ЦРУ става ясно, че той трябва да пристигне в Прага от Хавана и да отлети за София същия ден (дата на документа – 5 декември 1963 г.).
Кючуков, за когото се смята, че е договарял български оръжейни доставки за Куба, е забелязан да пътува между Хавана и Сантяго де Куба на 21 и 23 ноември – третият път, в който той е в Куба от ноември 1962 г. насам.
Очевидно в целия период не е изпускан из очи от агентите на ЦРУ, става ясно от докладите им.
В същото време съветска делегация от 4-ма души, водена от заместник-министъра на образованието на СССР Серафим Никичев, пристига в Куба на 5 декември, за да прекара един месец “в работа по учебната програма на Факултета по обществени науки на Хаванския университет”.
Никичев е придружаван от “академиците” Александър Смирнов, Василий Райке и Мария Филипова. Групата е посрещната на летище “Хосе Марти” от ректора и заместник-ректора на университета Хуан Миер Феблес и Мариано Родригес Солвела и от специалиста по протокола на училището професор Педро Канас.
Пътуването на делегацията до Куба е първият осезаем резултат от съветско-кубинското споразумение за образователен обмен, подписано в Москва преди два месеца.
Това споразумение предвижда предоставяне на съветски преподаватели и образователни администратори на кубински училища, обмен на студенти и преподаватели между двете страни и използване на съветски текстове в Куба.
На фона на горещите международни събития се развива и едно епистоларно приятелство с български привкус.
Кира Косовска е съпруга на втория секретар в българското посолство в Хавана Мандатът на Ангел Косовски изтича и двамата се връщат в София, но и от тук дамата продължава да поддържа кубинските си приятелства.
Тя праща цветисти картички на испански до г-н Луис Алберу, с когото явно са имали близки отношения при престоя им в Хавана.
Все пак не дотам близки, че г-жа Косовска да подозира, че всъщност си пише с агента на ЦРУ LITAМIL-9 Част от досието на Луис, агент LITAMIL-9 Точно в този период той е в нещо като отпуск от шпионската си дейност, защото в доклад, изпратен до ЦРУ, сам иска да спрат натрупванията по банковата му смет
ка. Причината е, че временно е изпратен от кубинското правителство в Мексико. От тона на американските доклади не се усеща недоволство от “отпуска” на LITAМIL-9. Напротив, по-скоро има задоволство, че той е на по-спокойно място и шансът да бъде разкрит е намалял.
Очевидно е свършил много добра работа до момента и ще продължи да я върши, когато се върне в Куба. А причината за това е брат му, споменаван в докладите като LITAНIL-17.
Той не подозира за “втората специалност” на брат си, Доклад на ЦРУ за агент LITAМIL-9 но е женен за една от секретарките на Фидел Кастро Г-жа Кира Косовска явно не подозира за всички тези интересни моменти, става ясно от колекцията пощенски картички, които е изпратила … в архива на ЦРУ.
Това са живописни и много патриотични писма до Луис (LITAМIL-9). В тях описва красотата на София и най-вече на Черноморието, както и актуалната политика на “Балкантурист” от този период.
“След Черно море прекарахме една седмица в София, а след това релаксирахме в туристическата къща на радио “София” (преди да замина за Куба работих в радио “София”), пише Косовска на LITAМIL-9. – Тя се намира на Витоша, край София.
Българите наричат тази планина “белите дробове на столицата”, пише съпругата на дипломата, която вероятно е работила като журналистка. Факсимилие от едно от писмата на Кира Косовска до Луис.
При друга морска почивка тя изпраща огромно писмо до Луис с детайлно описание на хитовете, с които “Балкантурист” привлича чуждестранните туристи: “Сега са около 25-30 хиляди чужденци тук на почивка, мнозинството от капиталистическите страни. На всяка крачка се чуват френски, немски, шведски…
Познат управител на един от хотелите например казва, че семейства от Швейцария и от Белгия живеят в неговия хотел от 28 дни – толкова всички са доволни, казват, че ваканцията в България е приятна и евтина в същото време, по-евтина, отколкото в Ница или Италия.
Има някои типични национални ресторанти, отворени, където застъпено е българското фентъзи. Сервитьорите са облечени в народни носии и народен оркестър свири, всички играят. Представяш ли си, Луис? Много е хубаво!”, пише Косовска.
И завършва с малко съжаление: “Колко хубава страна е България, но според мен тук липсват съзерцателни мъже. Да, да, това е вярно!”.